Земята има един голям океан с много характеристики

Океанските басейни съдържат хребети, падини, рифтови долини, подводни планини, острови, континентални шелфове и други форми на релефа. Много от тези форми се създават и променят от движението на тектоничните плочи на Земята.

Размерът и формата на океанските басейни са се променили през геоложкото време и продължават да се променят. Нова океанска кора се образува в центровете на разширяване, докато по-старата, по-плътна кора се рециклира обратно в Земята в зоните на субдукция.

Вътрешната топлина на Земята допринася за движението на тектоничните плочи. Континентите, които някога са били свързани, по-късно са се разделили по рифтови долини, образувайки континентите и океанските басейни, които познаваме днес, а континентите все още се движат.

Топлината, която напуска Земята, задвижва бавна конвекция в предимно твърдата мантия, която може да се деформира и да тече в геоложки времеви мащаби. Движението на плочите е част от тази система, като силите включват и тегленето от потъващите плочи; мантията не е океан от течна магма.

На няколко етапа от геоложката история континентите са били обединени в суперконтиненти, заобиколени от обширен океан. Разпадането им е променяло геометрията на океанските басейни и циркулацията.

Около 97 % от водата на Земята се намира в океана. Температурата и солеността влияят върху плътността на морската вода: по-студената или по-солената морска вода обикновено е по-плътна.

Температурата на океана се променя чрез затопляне и охлаждане, включително затопляне от слънчева светлина и охлаждане чрез контакт с лед. Изпарението и образуването на морски лед могат да повишат солеността, докато валежите, притоците от реките и топенето на леда могат да я понижат. Разликите в плътността допринасят за задвижването на дълбоките океански течения.

Солите постъпват в океана чрез ерозия на сушата, вулканични емисии, реакции на морското дъно и отлагания от атмосферата.

По-голямото количество разтворена сол понижава точката на замръзване на морската вода. Морската вода също така обикновено е леко алкална, въпреки че нейното pH варира в зависимост от мястото и времето.

Вятърът, заедно с въртенето на Земята, спомага за организирането на повърхностните течения. Разликите в плътността на морската вода допринасят за движението на дълбоките течения, докато гравитацията на Луната и Слънцето предизвиква приливи и отливи. Формите на океанските басейни и континентите спомагат за насочването на циркулацията.

Теченията пренасят топлина, хранителни вещества и организми из целия океан, свързвайки отдалечени региони и оформяйки морските екосистеми и климата.

Вятърът и въртенето на Земята организират много повърхностни течения в големи вихри. Големите субтропични вихри обикновено се въртят по часовниковата стрелка в Северното полукълбо и обратно на часовниковата стрелка в Южното полукълбо.

Бреговият ъпвелинг е често срещан по западните брегове на континентите, където той пренася студена, богата на хранителни вещества дълбока вода в осветената от слънцето повърхностна част на океана и поддържа първичните производители. Теченията също пренасят ларви и млади екземпляри в нови райони.

Отклонението, свързано с въртенето на Земята, се нарича ефект на Кориолис.

Водата се движи между океана, сушата и атмосферата чрез изпаряване, кондензация, валежи, отток и подпочвен поток.

Реките и потоците пренасят сладка вода, соли, седименти, хранителни вещества и замърсители през водосборните басейни към устията и океана. Там, където сладката вода и морската вода се смесват, те могат да създадат разлики в плътността, които влияят върху местната циркулация.

Глобалното ниво на морето се повишава, когато се топят сухоземните ледници и ледените покривки и когато затоплящата се морска вода се разширява.